НАПРАВЕТЕ СИ АМУЛЕТ ЗА ЗДРАВЕ И КЪСМЕТ

Желанието за защита не е породено от страх, а от разбирането, че около нас съществуват различни енергии, някои от които са полезни за нашето здраве и успех, а други е по-добре да бъдат държани извън дома и личното енергийно пространство. Поради тази причина древната мъдрост на фън шуй е развила множество начини не само за защита на хората от неподходящите енергийни въздействия, но и за привличане на положителните енергии, за да се стимулира късметът, здравето и богатството.

Един от най-често използваните символи е така нареченият „мистичен възел“.

Той представлява 3 преплетени осмици и е комбинация от символа на вечността, повторен 6 пъти. Затова възелът се свързва с дълголетието и късмета – той няма начало и няма край. Като защитен символ възелът представлява хармоничното движение на добра енергия, непрекъснато от беди и нещастия.

Източният „мистичен възел“ се среща почти при всички тибетски и китайски символи – звънчета, флейти, парички и други. Наричан е още „възел на щастието“, защото привлича енергиите на дълголетието и здравето, пази от разочарование и гарантира живот с любимия човек до края на дните.


Как да си направим възелa

Първата важна стъпка е добре и симетрично да се оформи кръстът. За улеснение централната му част се закрепя с карфици. Парче стиропор или твърда възглавница са идеалната подложка.

Хваща се раздвоеният край и се завърта обратно на часовниковата стрелка, както е показано на картинката. Образуваното ухо се забожда с карфица, за да не се “загуби”. Останалите краища също се завъртат, като последният се подпъхва под отбелязаното с карфица ухо. Краищата се издърпват леко, възелът не трябва да се затяга.

Същото се повтаря още веднъж, само че по часовниковата стрелка. Отново краищата се подръпват. Обръща се и образувалите се диагонални „уши“ се оформят с подръпване. Един по един всички краища се стягат и толкоз.












От опит можем да ви признаем, че от първия път най-вероятно няма да се получи. Но ако се въоръжите с търпение и с доза добро настроение, от третия път щастливият възел ще е готов.

Може да опитате да си направите мартеничка с този възел

МАРТЕНИЦАТА Е ПОЗНАТА ПО ЦЕЛИЯ БАЛКАНСКИ ПОЛУОСТРОВ

        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати

Всяка година посрещаме най- женския месец, подарявайки мартеници на приятели, близки и познати. Вярваме, че тази българска традиция води началото си от далечни древни времена. Само в България ли се спазва тази традиция, която според легендата възниква в епохата на прабългарите?

Във всички балкански страни се вързват подобни мартеници. Най-близък до българския обичай е този в северната ни съседка. В Румъния мартеници се подаряват само на жените и малките деца, мъжете могат да носят мартеници на скришни места, например в обувката.

В Румъния обичаят се нарича „мърцишор”, което преведено означава „малък март”. Румънският обичая е много подобен на българския. На 1-ви март се подаряват украшения, направени от бели и червени конци. Носят се само от жените и момичетата през целия месец март. Румънската легенда свързва този обичай с юнака и слънцето.

Според легендата Слънцето слязло на земята, преоблечено като красива девойка. Един зъл змей го отвлякъл и затворил в палата си. Настъпила всеобща тъга на земята. Птиците спрели да пеят, децата спрели веселите си игри. Един красив юнак тръгнал да търси девойката и да я освободи. Цяла година скитал, за да стигне до змея. Двамата се борили дълго, разбира се, момъкът победил и освободил девойката. Тя се превърнала отново в Слънце и се качила на небето. Настанала пролетта и природата отново се върнала към живот. Но юнакът не успял да доживее пролетта. След жестокия бой със змея, кръвта му изтекла в снега и той умрял от раните си. На мястото, където текла кръвта, поникнали кокичета – първите предвестници на пролетта. В знак на почит към юнака, който освободил света от тъмнината, всяка пролет хората сплитат бял и червен конец. Червеният цвят символизира кръвта на юнака, а белият – кокичето, първото пролетно цвете. В Румъния 1-ви март се счита за началото на пролетта. 

Румънските изследователи търсят произхода на мартеницата сред древните даки, които слагали подобни украшения преди битките с Римската империя. Тогавашните украшения се изработвали от малки количества злато, сребро или метални монети с въженце от прежда в черно и бяло. Древните даки носили тези старинни мартеници на китката или закачени до сърцето, като вярвали, че това е знак за късмет в предстоящите битки. Те вярвали, че тези мартеници хармонизират баланса между зимата, лятото и смъртта. Още в древността румънците започнали да вързват мартеници по дърветата в началото на пролетта за повече плодородие.

Румънците твърдят, че имат археологически доказателства, според които тази традиция е с история от над 8000 години. Според традицията в Буковина, мартеницата е нишката на деня, изпредена от баба Дакия, докато пасяла овцете високо в планината. В миналото тази нишка е била изработвана от майките, които добавяли към двуцветната връвчица, изплетена от вълна, по една монета от сребро или злато и я връзвали на ръчичката на детенцето на 1-ви март сутринта преди изгрев слънце. Вярвало се е, че така децата са защитени от зло и болести и ще бъдат здрави като среброто и с червени бузки като червения конец. В Буковина момите подарявали мартеници на момците. Децата носели мартениците 12 дни или до някой специален празник като Благовещение или Цветница.

По време на комунистическия режим в Румъния студенти, работници и други социални групи продължават да произвеждат „мартишори” , които имат право да продават на определени места в градовете в началото на март. Това се превръща в уникален шанс за частна търговия по време на диктаторския комунистически режим.

Съвременните румънски мартеници се изработват ръчно или се купуват от магазините. Продължават да се произвеждат само от две копринени нишки, на които се закачват различни артистични висулки, които символизират здраве и любов, но могат да се видят такива, изработени от мед, велур, рециклирани материали във форма на брошка, гривна или декоративен предмет.

Мартеници се закичват и в Македония, Сърбия, Гърция. Дали там хората са „внесли” този традиционен обичай от нас, българите, или традицията се корени в тяхната история, не може да се каже със сигурност. Навсякъде по света хората свързват настъпването на пролетта с вярата си в повече късмет, плодородие, здраве и прогонване на злото.

УНИКАЛНАТА РЕЦЕПТА НА ПРОФ.ХРИСТО МЕРМЕРСКИ

Една от най-популярните рецепти на проф. Мермерски

Тази уникална рецепта е предложена от известния проф. Мермерски, която той успешно я прилага срещу най-тежките заболявания.

Според хората, които са я използвали, наистина нейното действие върху целия организъм било невероятно.

Напитката по рецепта на проф.  Мермерски прочиства кръвоносните съдове, лекува сърцето, подобрява имунитета, почиства бъбреците, системата за секреция, подобрява работата на мозъка и паметта, а се предполага и че помага при всички видове рак.

Използва се и за укрепване на имунната система и съживяване на организма след операция.

Необходими продукти за рецептата на проф. Мермерски:

15 лимони

12 глави чесън

1 кг мед

400 гр  пшеница

400 гр  орехи

Начин на приготвяне на рецептата на проф. Мермерски

400 грама  пшеница се поставя в стъклен буркан и се залива  с вода. След 10-12 часа пшеницата се прецежда през чиста кърпа, а зърната се измиват хубаво.

След 24 часа зърната на пшеницата трябва да са с дължина от 1-2 мм.

Пшеничните кълнове първо се мелят в машина за кафе заедно с орехи и чесън. Мелят се лимоните  заедно с кората и след това всичко заедно се смесва в емайлиран съд.

Постепенно се добавя мед и трябва да се бърка, докато се получи хомогенна маса.

Напитката се  сипва в стъклен буркан и се поставя в хладилник.

След три дни лекарството е готово за пиене.

 Дозировка на напитката на проф. Мермерски

Тази напитка се приема 30 минути преди закуска, обяд, вечеря и преди лягане.

В случаите на рак се приема на всеки два часа.

Напитката по рецептата на  Мермерски  влияе много добре  на здравето, подмладява тялото и съдържа всички необходими витамини, минерални соли, биоактивни вещества, въглехидрати, протеини и растителни мазнини, подобрява и работата на всички вътрешни органи и жлези.

ЕФИКАСЕН ДОМАШЕН СИРОП ЗА БОЛНО ГЪРЛО

Само с натурални средства.

Хегемонията на оплакванията от грипове и настинки  се съревновава със здравните ни сили през тези няколко месеца, затова ви предлагаме да облекчим най-досадните симптоми като възпаленото гърло и кашлицата чрез тази вълшебна напитка с изцяло натурален привкус.

Необходими продукти:
1/4 чаена лъжичка лют червен пипер
1/4 чаена лъжичка джинджифил
1 супена лъжица оцет (за предпочитане органичен)
2 супени лъжици вода
1 супена лъжица захаросан мед

Начин на приготвяне:
По-удобно ще ни е, ако прибавим всички съставки в буркан с капачка, за да може хубаво да ги разбъркаме и разтворим с раздрусващи движения.

Съхраняваме сместа в хладилник и консумираме по една лъжичка през няколко часа. Когато симптомите са по-обострени, може да увеличим честотата на дозите. Винаги е добре да разклащаме буркана – преди да приемем от илача.

ЗА ЧУДОТО ПРОПОЛИС - КЛЕЕВА ТИНКТУРА

За "Пчелния град" и неговия пазител
Терминът прополис (пчелен клей) е от гръцки произход. В превод означава "защита на града" – има отношение към сложната йерархия на пчелното семейство в кошера.
Прополисът е смолисто вещество с доказани антибактериални, противогъбични, противоплесенни и противовирусни свойства.
Събирайки прополис, пчелите го използват за строителен материал и за дезинфекция на своя кошер. Средно едно пчелно семейство годишно събира от 100 до 300 грама прополис.
Значение за количеството имат породата на пчелите, географското положение, климатичните особености, растителните видове върху територията, която е достъпна за тях.
Пчелите събират пчелен клей от растенията - най-честите източници на прополис са тополите, върбите, конският кестен, елдата и др.
Буквално целият кошер бива застлан с прополис, включително и самите пчели, като по този начин те се предпазват от вредни микроорганизми.
Полирането на стените на килийките с прополис води до повишаване на тяхната физическа устойчивост.
В студено време по този начин се ограничават въздушните потоци в кошера, следователно ролята му е на термоизолатор.
Със своята бактериостатична, бактерицидна, антисептична, антимикотична, антирадиационна активност прополисът е основният фактор, който възпрепятства развитието на заболявания в един кошер.
Средно кошерът е с обем от около 50 литра и се населява от 40 000-60 000 пчели, влажността е около 70%, температурата е 37-38 °С, съдържанието на захари е високо – това е идеална среда за развитие на бактерии, гъби и плесени.

Физични свойства на прополиса
Прополисът е смолисто вещество с блестящ тъмножълт до кафявозелен цвят. Прясно изваденият от кошера прополис представлява мека, лепкава маса.
Ароматът, физическите и химическите свойства зависят главно от вида на растенията в радиуса на летежа на пчелите.
Прополисът има приятен аромат на растителни пъпки, мед и восък, възгорчив и лют вкус и потъмнява при по-продължително съхранение.
При горене отделя приятна миризма на смола. При затопляне бързо омеква и става удобен за обработка. При стайна температура се втвърдява, а при по-ниска става крехък.
Има относително тегло между 1,112 и 1,136, няма определена точка на топене, но обикновено се топи между 80-105°С.
Разтваря се слабо в студена вода, а в гореща от 7 до 11%. В етилов алкохол се разтваря 50-75%.
Основната му баластна съставка представляват различни растителни смоли, гуми и восъци.
В него има много флавоноиди, както в чая и виното, антиоксидантни вещества, органични киселини и техни естери, феноли, алдехиди, витамини, минерали, растителни есенции.
Химичен състав на прополиса
Прополисът има сложен химичен състав, който все още е дискусионен.
Съдържа растителни смоли, восък, етерни масла, цветен прашец, дъбилни вещества, механични примеси, глюкозиди, флавоноиди, органични киселини, алдехиди, естери, алкохоли, терпени, аминокиселини, въглеводороди, свободни мастни киселини, алкохоли, витамини A, B1, B2, B6, C, E, множество микроелементи.
Прополисът съдържа още:
Около 55% растителни смоли, в които влизат флавоноиди, фенолни киселини и етери;
Восъци и мастни киселини: 25-35% от растителен и пчелен произход;
Eтерични масла - 10%;
Цветен прашец - 5 %, в това число протеини (вероятно от полена) и свободни аминокиселини – 16;
Агринин + пролин до 45,8%;
Дъбилни вещества, 14 микроелементи – най-вече желязо и цинк;
витамини – само В3;
механични примеси и други – общо 5%.
Методика на събиране на прополис от кошера
Най-често пчелният клей се събира чрез остъргване на горната повърхност на рамките или на стените на кошера с рамкоповдигач, формирането на рехави топчета, които се поставят в целофанови или пластмасови пликове. Последните се съхраняват в хладилник.
Възможно е над рамките да се поставят специални мрежи или решетки, чиито отвори не превишават 5 мм, и които се запушват от пчелите с прополис.
След това тези решетки и мрежи се поставят в хладилник.
При ниски температури прополисът става чуплив и лесно се отделя от тях.
Разтварянето му става с медицински спирт, като обикновено се приготвя 30% тинктура.
Какво представлява клеевата тинктура?
Клеевата тинктура представлява спиртен разтвор на прополис. Употребява се вътрешно и външно.
В зависимост от предназначението й се използват различни проценти: 2%, 4% в стоматологията, 10%, 15%, 20%, 30% за вътрешно и външно приложение.
Най-добре е да се приготви 30% разтвор, от който лесно чрез разреждане могат да бъдат получени всички останали концентрации.
Как се получава 30% спиртен разтвор на прополис?
За практически цели разтворът на прополис може да бъде 20-30%.
Той се приготвя по следния начин: 100 гр. пречистен и стрит на прах прополис се поставят във флакон и постепенно към него се прибавят 500 мл 96ºС медицински спирт.
Разклаща се в продължение на 30 мин. В рамките на 5-7 дни сместа трябва да се разбърква по 1-2 пъти дневно.
На дъното на флакона се получава утайка, която се филтрира.
Така приготвеният разтвор се съхранява на тъмно и при стайна температура, а срокът на годност е 3 години.


Лечебни свойства на клеевата тинктура
За противомикробните свойства на прополиса е известно много:
Той притежава изразен бактерициден и бактериостатичен ефект спрямо много патогенни бактерии. Съхранявани при нормални условия, прополисът и спиртният му екстракт запазват антибактерийната си активност в продължение на 3-4 години. Антибактерийните вещества са термостабилни и практически устойчиви на високи температури.
Противогъбичното (антимикотичното) действие на прополиса е силно изразено спрямо много от причинителите на редица заболявания по кожата и окосмените части на тялото на човека. Особено изразено е действието му спрямо гъбични заболявания на устната кухина, дихателните пътища и стомашно-чревния тракт. Ефективната концентрация в този случай е 0.01%.
Противовирусният ефект на прополиса е доказан по отношение на грипните и херпесните вируси;
Антипротозойните (антипаразитните) свойства на спиртните разтвори на прополиса се запазват до 0.25% спиртен разтвор. При водните разтвори този процент е 4%;
Обезболяващо действие - прополисът действа обезболяващо дори в ниски концентрации от 0.25% спиртен разтвор. Ефектът настъпва 5-10 мин. след прилагането и продължава около 1 час;
Противосърбежно действие;
Противовъзпалително действие - ускорява заздравяването на рани, особено на тежки декубитални рани след хирургична обработка. Настъпва бързо изчистване с намаляване на ексудацията, образуване на зряла съединителна тъкан в мястото на некротизиралата тъкан;
Лекуване на изгаряния, абсцеси, фурункули;
Засилва апетита;
Хипотензивно действие – понижава кръвното налягане;
Антисклеротично действие;
Анаболен ефект;
При лечение на парадонтози, гингивити и други патологични състояния в устната кухина;
Имуностимулиращо действие;
Спазмолитичен ефект;
Антиоксидантна активност;
Противотуморна активност;
Противорадиационна активност;
Детоксикираща активност.
Във всеки район прополисът е различен в зависимост от преобладаващата растителност, и въпреки това основните лечебни свойства на прополиса се отличават пренебрежимо малко в различните видове.
Той се прилага под форма на тинктури, таблети, гранули, сиропи, аерозоли, спрейове, кремове.
Дозировка на клеевата тинктура
Обикновено за възрастни се препоръчва профилактичен прием веднъж дневно по 30 капки от 30% спиртен разтвор (клеева тинктура), разтворени в чаша хладка вода половин час преди храна.
С лечебна цел това количество се приема 2-3 пъти дневно.
При деца се прилага 1/5 до 1/2 от дозата на възрастните в зависимост от заболяването.
Препоръчва се прием веднъж дневно на толкова капки, на колкото години е детето, в чаша хладка вода или сок.
Приемането трябва да бъде преди храна. С лечебна цел дозата може да се дава 2-3 пъти дневно.
При деца е по-подходящ водният разтвор на прополис, поради отсъствието на спирт в него.
Към 100 гр чист и стрит на прах прополис се добавя 100 мл дестилирана вода.
Разбърква се и се оставя на водна баня няколко часа. Филтрира се.
Прилага се както спиртният екстракт на прополис. Съхранява се на тъмно. Срок на годност - 3 години.
Препоръки при използването на клеева тинктура
Трябва да се подхожда внимателно и отговорно при първото приемане на продукта. Не бива да се препоръчва като абсолютно безопасен препарат.
Възможно е в някои случаи да провокира появата на по-леки или по-тежки алергични реакции, особено при деца.
Не се препоръчва продуктът да се дава на деца под 3-годишна възраст.
Винаги да се започва с външно прилагане на прополис - намазва се ограничен участък от кожата с 30% спиртен разтвор от вътрешната страна на лявата ръка.
Ако в рамките на 24 часа не се наблюдават зачервяване, подуване и други признаци на алергична реакция, може да се пристъпи към лечение.
Намазва се ограничен участък венеца с 30% спиртен разтвор на прополис, както се постъпва при лечение на парадонтози и гингивити.
Ако в рамките на 24 часа липсват алергични реакции се пристъпва към лечение.
Една капка от 30% спиртен разтвор на прополисова тинктура се разтваря в чаша вода. Разбърква се и се изпива.
Ако в рамките на 24 часа липсват алергични реакции, капките може да се увеличат до достигане на препоръчителната дозировка.
При вътрешен прием алергичните прояви могат да бъдат по-тежки и генерализирани. Отново се наблюдават алергични обриви, придружени със сърбеж, падане на кръвното на пациента, а при по-изразени реакции може да се стигне до алергичен шок.
Външно приложение на клеева тинктура
Външно приложение на спиртен разтвор от прополис е подходящо при заболявания на устната кухина - херпеси, афти, гингивит, пародонтози, глосити, стоматити (в т.ч. и радиационни), ангини, болки в гърлото.
Ефектът от външното приложение е забележителен при заболявания на кожата - повърхностни наранявания, акне, пустули, рагади, херпес.
Локалните промени по кожата или в устната кухина могат да се обработват с тампон, напоен с 30% клеева тинктура.
Гаргари могат да се правят с 2-4% водно-спиртна емулсия на прополис.
2% емулсия се приготвя, като 1 мл 30% спиртен разтвор се добавя към 14 мл вода. Това е приблизително 1 супена лъжица.
Съответно 4% разтвор се приготвя, като 1 мл 30% разтвор се прибави към 7-8 мл вода.
Вътрешно приложение на клеева тинктура
Определената доза капки от клеевата тинктура се накапват в чаша с хладка вода и се изпиват наведнъж.
Препоръчително е приемът да стане 20-30 минути преди хранене.

ИЗТОЧНИК: http://zdravezavseki.log.bg/

ХОМЕОПАТИЯТА НАИСТИНА ПОМАГА

Общоприетото становище на официалната медицина е, че хомеопатията е неефективен и научно необоснован метод на лечение. Какви са аргументите? В хомеопатичните лекарства, вследствие на процеса на многократни разреждания, не е останала нито една молекула от активното вещество. Съответно крайният продукт съдържа само вода и ефективността му е равносилна на плацебо, тоест терапевтичният ефект се дължи единствено на самовнушението на пациента.

Въпреки това становище, все повече хора се обръщат към хомеопатията. Причината е, че при редица заболявания официалната медицина остава безсилна и прилага само симптоматично лечение. В други случаи методите, които използва, предизвикват множество странични ефекти, понякога по-сериозни дори от самото заболяване. 

Наистина ли обаче хомеопатичният продукт представлява само и единствено вода? От материална гледна точка – да. Но в това твърдение не се взема предвид свойството й като носител на информация. Доказано е, че водата е далеч по-сложна субстанция от познатото ни Н2O и чрез промяна на кристалната си структура може да „запамети” свойствата на всички вещества, с които е влязла в контакт. Така в крайният хомеопатичен продукт действително няма остатък от активната субстанция, но информацията за нея въздейства на организма. 

Защо обаче хомеопатията не работи със самото вещество? Според нейните принципи на лечение се използва вещество, което в нормални количества предизвиква същите симптоми като заболяването. Но при работа само с информация за активната субстанция, се стимулира единствено имунен отговор, без странични ефекти. Затова хомеопатията се оказва ефективна в случаите на автоимунни заболявания, които са особено упорити – например алергии, екземи, мигрена, неврологични оплаквания, артрит. Добър ефект има и в лечението на грип и други вирусни заболявания, особено при малки деца и бременни, тъй като при тях антибиотичното лечение не е препоръчително. Разбира се, не бива да се разчита само и единствено на хомеопатията. Хирургичните състояния и спешните случаи остават в компетенцията на официалната медицина. Истината е, че нито един от видовете медицина не е стигнал до пълно излекуване на всички болести. Но двата метода на лечение могат взаимно да се допълват. 

ТРЕТАТА СЛИВИЦА ПРИ ДЕЦАТА - ВЕЧНИЯТ ПРОБЛЕМ

Проблемът с увеличената т.нар. трета сливица е много разпространен и един от най- честите поводи консултация със специалист Уши- Нос- Гърло ( УНГ ). В същината си това не е сливица, в смисъла на другите две, но е прието да се нарича така. Лекарите съветват евентуалното премахване да стане през пролетта или есента, затова може би това е времето да помислите, дали такъв проблем е налице при вашето дете.

Как може да опишем третата сливица?

Сливиците нормално са две – от двете страни на гърлото. Те са елемент от имунната система на човек и тяхното присъствие е повече от необходимо. Сливиците представляват струпвания на лимфна тъкан с много важна мисия – първата бариера за вирусите и бактериите. Когато те са зачервени и уголемени – заплахата е налице и лимфоидната тъкан произвежда антитела. Но самата вирусна инфекция или друга причина може да навреди на тях самите, резултатът е често боледуване – ангини и други подобни инфекции. Дори и често да боледуват, сливиците не бива да се отстраняват с лека ръка, а след сериозна консултация с УНГ лекар.

Не съвсем така стои въпроса с т.нар. трета сливица. Тя не е точно сливица, по- точното наименование е аденоидна вегетация, хипертрофирала лимфоидна тъкан. Но общоприето е да се казва уголемена трета сливица. Тя се развива в назофаринкса ( носоглътката ) и в непосредствена близост до Евстахиевите тръби, които пък бележат началото на ушния канал. Третата сливица може да се появи, може и да не се появи изобщо.

Какво я отключва? – Никога не се знае със сигурност. Неизлекувана инфекция, усложнения след последната изкарана, чести преболедувания не позволяват на тъканта да върне нормалното си състояние.

В повечето случаи хипертрофиралата тъкан се свива до към 11-12 годишна възраст. Но понякога тя може да е толкова голяма в определен момент, че да причини много проблеми.

Как да разпознаем третата сливица?

Често боледуване на гърлото. Обикновено двете сливици са на прицел при лечението, а и третата се забелязва след много по- обстоен преглед. Затова в повечето случаи изобщо не я отбелязваме като причина за честа заболяваемост.

Често боледуване от фарингит, ларингит. Сухата лигавица, заради постоянно отворената уста, влияе на нормалната функция на фаринкса и ларинкса – трудно преглъщане, променен глас, това са част от белезите. Някои лекари твърдят, че увеличената сливица влияе на апетита, храненето става мъчително за децата.

Затруднено дишане. Особено в поза за спане по гръб – имате чувството, че детето се задушава. Понякога се чува и хъркане в будно състояние. Дишането е шумно, лигавица е суха, детето често преглъща.

Чести възпаления на средното ухо. Когато третата сливица се разрасне в една посока, към някоя от Евстахиевите тръби, това води до възпаление на средното ухо, което е в непосредствена близост. Децата се оплакват от дискомфорт в ушите, по- рядко за остра болка.

Нарушената дейност на Евастхиевите тръби, които отвеждат въздух и вентилират ушния канал, води до хлътване на тъпанчевата мембрана, прави я трудноподвижна. Затова децата твърдят, че при определено положение на главата не чуват добре.

Честа и продължителна хрема, болки в синусите. Голямата трета сливица пречи на нормалното оттичане на носния секрет към гърлото. В резултат той се задържа в носната кухина и в синусите. Ако няма третиране на сливицата – това може да доведе до синузит.

Съвет: Ако детето има оплаквания, независимо, дали е болка и дискомфорт в гърлото, ушите, или е просто продължителна хрема, която не се повлиява от обичайното лечение, заведете го на УНГ – специалист, а не само при личния лекар. Само този вид специалисти могат да открият третата сливица и да дадат адекватен съвет.

Как да третираме третата сливица?

Ако я открием навреме – хомеопатията много помага именно в такива състояния. Определени средства, след среща с хомеопат, могат да повлияят така, че сливицата да започне да се свива.С  много  добър  ефект  са  следните  медикаменти – Аграфис, Калкарея карбоника/фосфорика, Лимфомиозот,  Сулфур йодатум, Ттуберкулинум, Силицея  и  др.

Традиционната  медицина  използва  капки  за  нос -  деконгестанти /отпушващи/  и  такива, което  спират  секретирането.Прилагат  се  също  така  антихистаминанти /противоалергични/,  откашлячни, и др. средства.

Критерий  за  изписването  на  Антибиотик са  -  продължително  възпаление  с   трайно  повишена  температура – над  38  градуса  -  повече  от  4  дни,  влошено  общо  състояние,  усложнение – отит,  бронхит или  пневмония.

Ако е много напреднало развитието й – решението е оперативно.
Прибягва  се  до  оперативно  лечение  когато :
Детето прави повече от  три  отита  през  годината
Има  трайно  намален  слух
Прави  често  други  усложнения – бронхит, пневмония, ларингит
Носното  дишане е  с  0 %
Дискомфортен  и  силно  нарушен  сън,  в продължение  на година , причинен  отхъркане  , кашлица  които  водят  до често  събуждане.
Минимална  възраст  за  предприемане  на оперативно  лечение  е  3  години  а  максимална -7.

Как протича операцията?
След консултацията с лекар УНГ, се прави и консултация с педиатър, който да потвърди общото здравословно състояние. Снема се пълна анамнеза, следва консултация с анестезиолог и, ако е нужно, с алерголог. Самата операция става със специален инструмент, аденотом, който представлява пръстеновиден нож. С него се стига до назофаринкса, където е сливицата, и тя се отстранява, няма разрез, няма шиене. Упойката е пълна, в случая с моята дъщеря - с райски газ, възстановяването е кратко, а седмица или две след операцията трябва да се спазва определена щадяща гърлото диета – повече течности, попари, супи, храни без твърди частици, ядки и др. подобни, която се назначава от лекуващия лекар.

Съвет: Всяко дете излиза по различен начин от упойката. Някои са много агресивни и буйстват, не оставяйте сама с детето непосредствено след операцията.

Като преживяване третата сливица е много мъчителна за детето. Ако, разбира се, е толкова хипертрофирала и хомеопатията не може вече да се пребори. Затрудненото дишане, почти постоянното боледуване, увисналата челюст и хъркането нощем – това може да стане истински кошмар. Освен че е и голям удар по крехката имунна система. Не се колебайте, ако имате доверие на специалиста си УНГ, да предприемете тази крачка.

Как да се предпазим?

Профилактиката  е  много  важна  и  трябва  да започне още след  първата  годинка,  когато  децата  страдат  от  т.нар. заден  ринит – постоянно  запушен нос,  придружен с хъркане  и  кашлица. Хомеопатията много помага в този случай, особено когато възможно най-бързо се предприеме лечение.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

След уточняването  на  диагнозата  родителите  трябва  рязко  да намалят  контактите  на детето си  с  други  болни  деца.
Преразглежда  се  посещението  в  детското  заведение.
В  зимните  месеци  се  приемат  имуностимулиращи  медикаменти.
През  лятото  задължително  детето се  води  на  море и  планина.

В ПАМЕТ НА ДЖОКО РОСИЧ...

Четирима конници застанаха пред столичната църква „Свети Седмочисленици", за да изпратят в последния му път Джоко Росич.

Поклонението пред тленните останки на любимия на поколения българи актьор започна в 11 часа. 

81-годишият Джоко Росич почина на 21 февруари в болница "Лозенец", няколко седмици след като бе опериран от тумор в мозъка. 

Стотици приятели, роднини, колеги и почитатели са наредени на опашка и в момента влизат в църквата, за да си вземат последно сбогом с Джоко Росич, съобщи "24 часа". 

Четирима приятели на актьора дойдоха пред храма на черни коне. Единият от тях е Ивайло Калоянчев, син на Георги Калоянчев, който е започнал кариерата си като каскадьор през 1975 г. 
Джоко Росич бе известен с любовта си към конете.

Ездачите - каскадьори от групата, "наследник" на отбора на покойния Димитър Кехайов в Киноцентъра "Бояна", стояха като почетна стража пред църквата "Св. Седмочисленици" по време на поклонението, предаде БТА.

"Джоко много обичаше конете, непрекъснато беше между нас - изпращаме го като приятели и колеги", каза един от каскадьорите Йордан Захариев. 

"Не мога да разделя Джоко от коня - във всяка роля той е на кон. На-добрият ездач между актьорите и най-добрият актьор между каскадьорите", допълни продуцентът Александър Методиев, инициатор на жеста на почит към именития артист. 

Председателят на Съюза на артистите Христо Мутафчиев сподели, че няма отделен спомен за Джоко, защото всяка среща с него е паметна.

"Споменът ми за него е гласът. След смъртта на Джоко малко останаха истинските мъже в България. Той не поучаваше, не размахваше пръст - само с едно "добър ден" те учеше на уважение, достойнство, чест", заяви Мутафчиев. 

Никола Анастасов пък бе категоричен, че не се разделя с колегата си, защото "той остава в нас".

"Хубаво бе, прекрасно бе, че го имаше - изключително топъл актьор, с глас който гали. Мъжкар на екрана и в живота - нещо, което лично изпитах. Когато снимахме филма "Осмият", трябваше да ми удари шамар и едва не ми проби тъпанчето", спомни си с усмивка Анастасов. 

Джоко Росич (Джордже Мирко Росич) е български актьор от смесен произход, участвал в над 110 филма. Роден е на 29 февруари 1932 в Крупан, Кралство Югославия.

Майка му е българка, а баща му – сърбин. През 1951 г. емигрира в България по политически причини. Завършва икономика и школа по радиожурналистика, след което работи 17 години като журналист в БНР. Снима се в български, унгарски и сръбски филми. Понякога е наричан „легендарният каубой“. Носител е на орден „Кирил и Методий“ първа степен. Женен е, има две деца (Ирина Росич, Стоян Колев) ,четирима внуци(Валентин Христов, Мария Колева, Джордже Събев, Пламена Колева )и правнук – Бранимир Христов(Бранко). Джоко Росич е любител и колекционер на оръжия, най-вече ножове.[2]

Едни от най-известните филми, в които е участвал, са „Осмият“, „Езоп“, „Демонът на империята“, „Михаил Строгов“, „На всеки километър“, „Гоя“, „Антихрист“, „Баща ми бояджията“, „Иван Кондарев“, „Сватбите на Йоан Асен“, „Войната на таралежите“, „Камионът“, „Хан Аспарух“, „Време разделно“, „Под игото“, „Капитан Петко войвода“, „Зарево над Драва“ и др.

През февруари 2010 година получава наградата „Златен век“ на Министерството на културата за големите му заслуги и принос към българското кино.[3]

На 21 февруари 2014 г. Джоко Росич умира от рак в болница "Лозенец", дни преди да навърши 82 години.[

Филмография

• Хроника на чувствата - Мишо (Премиера 9 април 1962 г.)
• Смърт няма - Златан (Премиера 21 октомври 1963 г.)
• Приключение в полунощ - Амед (Премиера 1 юли 1964 г.)
• Вечен календар (филм) - Георги Дочкин (Премиера 2 май 1966 г.)
• Между двамата - (Премиера 5 септември 1966 г.)
• По тротоара - Костадин (Премиера 22 март 1967 г.)
• Осмият - Петър (Премиера 17 октомври 1969 г.)
• Признание - Игнат (Премиера 14 ноември 1969 г.)
• Тръгни на път - Танас (Премиера 1969 г.)
• Един миг свобода - Полицай (Премиера 27 март 1970 г.)
• Езоп (филм) - Пратеникът на Крес (Премиера 26 юни 1970 г.)
• Четиримата от вагона - Член на партийния комитет (Премиера 2 август 1970 г.)
• Демонът на империята - (Премиера 6 март 1971 г.)
• Глутницата - Сандо (Премиера 3 март 1972 г.)
• Бягство в Ропотамо - Шофьорът (Премиера 13 юли 1973 г.)
• Баща ми бояджията - (Премиера 22 февруари 1974 г.)
• Зарево над Драва - (Премиера 15 март 1974 г.)
• Иван Кондарев (филм) - (Премиера 11 януари 1974 г.)
• Откъде се знаем - Българският офицер (Премиера 21 февруари 1975 г.)
• При никого - Вуйчо Ваньо (Премиера 9 май 1975 г.)
• Реквием за една мръсница - (Премиера 4 септември 1976 г.)
• Синята безпределност - (Премиера 4 септември 1976 г.)
• Големият товар - (Премиера 21 януари 1978 г.)
• Рали (филм) - Нестор (Премиера 26 юни 1978 г.)
• Войната на таралежите (филм) - Бащата на Добролюб (Премиера 26 ноември 1979 г.)
• Камионът - Читанугата (Премиера 17 ноември 1980 г.)
• 681 - Величието на хана - (Премиера 1981 г.)
• Адаптация (филм) - (Премиера 22 юни 1981 г.)
• Капитан Петко войвода (филм) - (Излъчване 1981 година)
• Търновската царица - Папаймайка (Премиера 2 февруари 1981 г.)
• Хан Аспарух (филм) (Премиера 19 октомври 1981 г.)
• Златната река - (Премиера 3 октомври 1983 г.)
• В името на народа (филм) - Бащата на Мария (Премиера 25 август 1984 г.)
• Денят не си личи по заранта - (Премиера 4 януари 1985 г.)
• На другия бряг е свободата - Градинарят (Премиера 9 септември 1985 г.)
• По следите на капитан Грант - Айртон / Бен Джойс (Премиера 1986 г.)
• Съдията - Стою Манчов (Премиера 1 декември 1986 г.)
• Пет жени на фона на морето - (Премиера 1 юни 1987 г.)

Ето и едно от последните му интервюта:

- Как се чувства един толкова известен актьор, станал вече на 81 години? Кое е най-преломният момент във вашия живот?- Този въпрос има смисъл, затова защото аз бях 17 години журналист в Националното радио и случайно попаднах в един филм - “Хроника на чувствата”. Това беше преди повече от половин век. Аз взимах неплатена отпуска от радиото след това, за да се снимам във филми. 

Има 2 преломни момента в моя живот
Единият е по време на събитията в Чехия през 1968 г. - тогава мен ме изгониха от радиото, защото аз не бях български поданик. Веднага след това изгониха и съпругата ми по една единствена причина, че съпругът й е чужденец. Тогава започнах активно да се снимам. Аз никога не съм си представял, че ще напусна журналистиката и ще стана актьор. И така започнах тук-таме да се снимам, беше рехаво, но все пак си докарвах някакви доходи. След това снимах доста филми. През 1976 г. се снимах в един унгарски, който се прожектираше и в България. Той се казваше “Под краката им свири вятърът”. Заглавието всъщност показва съдбата на моя герой, тъй като те накрая го обесват и под краката му свири вятърът. Това е един също преломен момент в моя живот, защото аз тогава все още не бях убеден, че това е моя работа и се чувствах като пришълец, като чуждо тяло. След завършването на филма обаче се убедих, че това нещо аз го мога. Това е велико усещане и аз почувствах, че това е моето призвание.

- Разбрах, че все още продължавате да се снимате във филми...- Участвам все още, никога не съм прекъсвал. Последният филм, в който играх, беше “Пъзел” на Иво Стайков. Наскоро имах покана да участвам и в театрално представление. Много пъти са ме канили, но аз никога не съм го правил, защото смятам, че театралната сцена, театралният актьор е друга професия, че това не е за мен. Много колеги могат и едното, и другото, но аз смятам, че не мога да бъда театрален артист. А може и да мога, но никога не съм го пробвал. Покани ме Влади Люцканов в Младежкия театър, тъй като ще правят някаква френска пиеса с трима актьори, три действащи лица и ме покани да бъда едно от тях. Аз имах желанието да го направя, но 

вече не мога, защото съм сляп
Не мога да чета и той не ми се сърди, разбира ме. Във киното е друго, защото днес се снима само един епизод и аз мога да го наизустя. Така че с кино ще продължавам да се занимавам, но, разбира се, все по-рядко, защото роли за моята възраст вече почти няма. Но ако има някъде да се играе някакъв старец, с удоволствие ще го направя.

- Във филма “Хан Аспарух” вие участвате в почти всички батални сцени. Трудно ли ви беше? Вярно ли е, че са ви взели в киното само защото сте умеели добре да яздите?
- Не - това не е вярно! Аз се научих да яздя заради един филм, а преди това бях снимал много филми. Трябва да ви кажа, че в продължение на 35 години аз яздих кон. Това беше в сериала “Демонът на империята” на Вили Цанков. Тогава 30 души актьори се учихме да яздим, но после колегите се върнаха по театрите, а аз останах в киното.

- Прави впечатление, че през миналата година и в началото на тази си отиде едно цяло поколение знакови актьори, фаворити в киното и театъра... С кого от тях бяхте най-близък?- С всички бях приятел и много близък. Даже този понеделник, който отмина, бях в Хасково на откриване на паметна плоча на Георги Черкелов. Както знаете, той е от Хасково, но от цялата актьорска гилдия май само аз бях там. Коста Цонев си отиде, Наум Шопов също, Велко Кънев, Калата, Ачо... – това са все мои приятели. С Хачо Бояджиев често се виждахме тук, в това кафене на пазара Ситняково, където сега говорим с вас. Права сте, че си отиде цяло едно поколение талантливи актьори, а съвсем наскоро изпратихме и Тошко Колев.

- Бихте ли разказали някакъв спомен за някого от тях?- Какво да разказвам? Както и сега в Хасково искаха да кажа някакви слова за Черкела, защото ние сме приятели от 50 години с него. Работили сме заедно, заедно сме живели, обичали сме се. Те случките са милиарди, защото при актьорите, когато се отиде на снимачната площадка, всичко е случка. Ние просто осиротяхме, обедняхме. Аз актьорското съсловие не си го представям без Наум Шопов, Коста Цонев, без Велко Кънев, без Калоянчев, без Тодор Колев... Изведнъж си задаваш въпроса: “Как така може да ги няма?”. Времето върви, събитията отминават, хората остаряват един по един...

- Разбрах, че имате проблеми със зрението. Колко диоптъра са ви очилата?- Не до диоптри ми е проблемът - моето е дегенерация на ретината на двете очи. Това не се оправя с диоптрите...

- И Стоянка Мутафова има проблеми със зрението, но чете с лупа?- Нейното е друго. Тя има оптически проблем. Аз и с лупа не мога да чета. Това заболяване не се лекува, а се получава от прожекторите. Аз вече 50 години съм в тяхната светлина.

- Имате ли други болежки?- О, човек на моята възраст има 2000 такива, само че аз не им обръщам много-много внимание.

- Спортувате ли?- Вече не. Сега само ходя. Добре, че и това правя все пак.

- Как приемате старостта?- Може да звучи като клише, но е вярно: “Всяка възраст си има своята хубост”. Аз не мога да се оплача от годините си, от състоянието си. Неотдавна, като ме питаха какво е да си на 81 години, казах: това означава да си свободен, тотално свободен човек. Както никога не си бил да не зависиш от нищо и от никого.

- Да ви питам и за сексуалните отношения на един човек като вас?...- Какво за секса? Всичко зависи от психическата нагласа на човек. Когато той вътрешно е убеден, че е мъж, че може, защо да не е така?

Аз нямам проблеми в това отношение!

- А как поддържате този хубав тембър на гласа?- Заради този глас ме избраха да работя в радиото, но не го поддържам. Пия, пуша, въпреки че имам заболяването Райнике - това са мехури на гласните струни. Може да се оперира, но не ми пречи нито да дишам, нито да се храня. А закога да се оперирам?
Питахте ме за други болести. Имам 3 стенда в сърдечната област, но и това преживях. Първия път ми правиха операцията в болницата на Чирков, а втората в “Токуда” при Иво Петров. Съпругата ми наскоро преживя операция на жлъчката, която направиха в “Токуда”, но сега вдигна висока степен на кръвната захар и е в МВР болницата.

- Каква е диагнозата?
- Рак. Страшна е, но се надявам да се оправи
- С вашата съпруга се запознавате в радиото...- Да. Там се запознахме. Ние и двамата имаме по едно дете от първите си бракове. Аз имам дъщеря, която живее в Канада и по-добре, че не е тук. А синът ни загина преди почти три години при един нелеп инцидент. Задавил се е с баничка и почина в подлеза на Орлов мост. Беше на 51 години, има две дъщери, които са наши внучки. Имаме и правнук. Той беше журналист от радиото, Стоян Колев се казва.

- Разбрах, че Кристина Патрашкова е видяла фаталния край на сина ви в подлеза и тя ви е казала някакви страшни неща...- Не. Не е тя. Видяла го е една /извинявам се за израза/ патка, една патка от нейната редакция. Това се надявам да го публикувате - една патка го е видяла.

- Как се казва тя?- Не знам, но и не искам да знам! По-добре да не ме среща, защото не знам как ще реагирам. Бяхме с Данчо Василев на ей оная маса и тя участваше в разговора и аз си говорех с други хора свободно. Мислех, че съм сред приятели.. И тя писала в някаква страница как са били заедно с моя син, как той и е говорил много добре за мене, и после казва: “Аз бях там, видях как краката му потреперваха, а главата му увисна като на куче”. Как може такова нещо?! Ето тук седеше тази патка! /ядосва се - б. а./.

- Лекарите нищо ли не са могли да направят?...- Не, той е умрял за минутка. Човек, като се задави, спира да диша и толкова. Но това са си наши, семейни трагедии, които на никого не пожелавам да му се случват.